Свилен Стефанов – ЖИВОПИС
Куратор: Сузана Николова
Откриване: 13 ноември, 2026
Вернисаж: 13 ноември, 2026 – 16:00 – 20:00 часа
13.11 – 5.12. 2026
Свилен Стефанов е художник, работещ в София, който през 90-те години се обръща към форма на наративна живопис, превръщайки я в свое основно изразно средство. Живописта му е резултат от продължителен опит в полето на самата материалност на това изкуство, но също така, тя е следствие от заниманията му с критика и история на изкуството, както и с практиката му на художник пред 90-те, когато той предпочита изразните средства на фотографията, текста и пърформанса.
През последното десетилетие на миналия век той е сред създателите на софийската арт група XXL, чрез която съвременното българско изкуство получи облик, различен от парадигмите на комунистическата и посткомунистическата обществена култура. Тази група се отдели и от налагания едва ли не като задължитилен за „съвременния художник“ неоконцептуализъм. Така и Свилен Стефанов създаде своя форма на концептуален изказ, но в който категорично е приложен класическият подход на изграждане, характерен за маслената живопис.
Свилен Стефанов изгражда живописната повърхност чрез слоеве от тънки велатури, а обратната перспектива придава сюрреалистичен психологизъм на предметите и пространството. Често форматите предполагат развитие по хоризонтала, а композицията от два или три обекта предполага симетрия. Това е подход, който изглежда формално живописен, но е преминал през разбирането, че съвременното изкуство е начин на мислене, което може да се прояви през спецификите на всякакви материи и изразни средства. Стефанов поставя текст в изображението, който не е литературно-повествователен, а по-скоро цели семантично объркване. Ярките надписи са свързани с киното, историята на изкуството, музиката, литературата, дори политиката, като съществува синтез между слово и образ с редуваща се доминанта, а в тази иронична постановка трудно може да се открие пряк път към еднозначен прочит. Картините му носят абсурдни заглавия като „Последно сбогуване с неоконцептуализма“, „Романтици погребват концептуалисти“, „Кич“, „Индустриална
Венеция“ и др.
Както самият Стефанов казва: „Живописта ми е наративна и на пръв поглед разказва различни „истории“, но логическите нишки на тази тематичност са умишлено прекъснати. В тях няма нещо, което по някакъв начин би могло да бъде обвързано с житейска конкретика. Същността на моята работа е дълбоко вкоренена в едновременното усещане за божественост на битието и дълбокото съмнение във всички идеологии, характеризиращи социалната страна на съвременния живот. И днес, съвсем умишлено, работя в изобразителено поле, което е свързано с традицията, но това
отново е част от разбиранията ми за независимост.“
СУЗАНА НИКОЛОВА – КУРАТОР
