ПОЕТИКА НА ПРОСТРАНСТВОТО
ВЕРНИСАЖ: 15 януари, 2021
От 15.01.21 г. до 19.03.21 г.
„Поетика на пространството“ представя продължението на проекта Съвременна живопис – Банкя в неговото пето поредно издание.
Куратор: Генади Гатев
Автори:
Атанас Атанасов
Валентина Шара
Георги Донов
Гълъб Гълъбов
Долорес Дилова
Иван Костолов
Иван Кюранов
Иглика Христова
YO \ KO + INA
Калоян Богданов
Косьо Минчев
Светлана Мирчева
Свилен Стефанов
Стела Василева
Трендафила Трендафилова
Харита Асумани
Поетика на пространството
LA POÉTIQUE DE L’ESPACE
„…Ние винаги сме близо до поезията и нашите емоции може би не са нищо друго освен израз на поезия, която е изгубена.“
„… Разгледан в своята цялост, човекът е същество, което мисли и мечтае. Той е в плен на света на образите, свят на полусенки, в който се движат непрекъснато изменящи се незавършени форми“
Гастон Башлар
Годишната изложба „Съвременна живопис“ на Арт център Банкя не показва само живопис. Не показва и автори традиционно близки в творческите си търсения, или работещи в конкретна медия. Тя представя един възглед за изкуството и интерпретиране на пространството през поетиката, в смисъла на френския философ Гастон Башлар . Би могло да се каже, че това e пътешествие, което следва поетичния образ през поезията, изкуството и самото съзнание, съхраняващо нашите мечти и скрити образи.
Какво ни връща към Башлар сега ?
След като се разделихме с универсалността на модерността и пълната относителност на постмодернизма, в ерата на глобализацията се оказахме отново в плен на един универсален език, който наложи артистично присъствие, определящо се от нормативност и конкретни правила. Наложи се новата медийна равнопоставеност на постмедийното състояние. Тези проекции върху това което общоприето наричаме „реалност“, не подменят ли обаче и самата такава, преосмисляйки историческите събития и налагайки нова картография на изкуството. Това което виждаме днес като ново разбиране за историята, икономиката, политиката, културата и разбира се за самото изкуство, не е ли в определен аспект една своеобразна колективна утопия? Изкуството се оказва илюзия или по скоро игра, определена от политическите, икономическите или социалните проекти на съвременността. Налагане на едни и същи глобални езици и визуални кодове, разпознаващи се взаимно.
Това поражда въпроса: Възможно ли е да се излезе от това състояние? Вероятно да. Гастон Башлар като че ли ни дава този отговор в неговите „Поетика на пространството“ и „Поетика на мечтанието“, в основата на които е съзерцанието върху природата на нещата. Това е „физиката на въображението“, опираща се на асоциациите провокирани от „плътността“ на битието. Акт на себеизразяване чрез поетичния поглед върху пространството и материята, свързан с излизане от автоматизмите на възприятията за света.
Самите изображения в изложбата напускат тези всекидневни граници на баналността. Те проектират една „друга реалност“ на светоусещането, различна от концептуално анализируемо състояние, а активното действие на творческото въображение събужда интуицията на мечтателя. Работите следват движенията на въображението, а възхищението от различните състояния на материята и мечтанието се откриват в самия творческия акт на създаване на произведенията. Това е феноменологичното разбиране за характера на първоначално възприетия образ, който е трансцендентен, но същевременно въображението- мечтаещото съзнание вижда своя обект на възприятието, като го освобождава и променя.
Въпреки че използват различни медии и изразни средства, участниците в изложбата, се оказват обединени именно от тази поетика на възприятието, проектирайки фундаментални човешки копнежи и същевременно отваряйки ново и различно пространство.
До голяма степен локалното пространство традиционно изключва поетиката, така че позицията на авторите в изложбата може да се определи и като аполитична форма на съпротива през самата поетика. Чрез нея авторът се откъсва от територията, времето и социалните норми, като достига до скритото, неизказаното и несъзнаваното. Самите образи са ситуирани в индивидуалното съзнание, между субекта и обекта, но авторът остава в своята цялост на същество, което мисли, чувства и мечтае.
Генади Гатев