През 2024 година Националната художествена галерия в България продължава да играе ключова роля в съхранението и популяризирането на съвременното и традиционното изкуство, като предлага платформи за експерименти и творческо изразяване. Чрез редица изложби и проекти галерията създава диалог между миналото и настоящето, обогатявайки културния живот в страната.
Една от най-забележителните изложби през годината беше „Кристо – Изкуство и багри“ в Квадрат 500, която представи ранни творби на световноизвестния художник Христо Явашев. Тази изложба проследява академичния път на Кристо, преди той да достигне върховете на световното изкуство. В същото пространство бе показана и ретроспективата на българската художничка Калина Тасева, чрез която се отдаде почит на нейното дългогодишно творчество, обхващащо различни стилове и периоди.
В Двореца бе представена изключителната изложба на Кристина де Мидел „По ръба на реалността“, която изследва границата между документалното и концептуалното изкуство, а също така се състоя публична лекция и портфолио ревю. Изложбата на Кристина де Мидел подчертава значението на фотографията като средство за социална рефлексия.
Сред други значими събития беше и експозицията на Кольо Карамфилов в Софийския арсенал „Отвъд човека“, която разкрива малко познати произведения на автора, подчертавайки символичната сила на образите, които той създава, превръщайки ги в универсален език на изкуството. В същото пространство бе представена и изложбата на Красимир Карабаджаков „Неспокойни повърхности“, която показва иновациите в живописта и вдъхновението му от източната култура.
Националната галерия постави и акцент на новаторските инициативи с аудиовизуалната инсталация „Квантова симфония“, съчетаваща наука и изкуство с помощта на холографска технология. Взаимодействието между светлина, звук и квантови концепции превърна изложбата в платформа за диалог между две привидно различни сфери – физиката и изкуството. Друга интересна изложба бе „Игрите“ на J. Pank в Софийски арсенал, която разглежда спортната култура през погледа на художника, използвайки ярки неонови цветове и големи композиции, свързани с Олимпийските игри в Париж. Художникът съчетава класическо изкуство, поп арт и манга. Изложбата поставя акцент върху социални въпроси като стереотипите за жените в традиционно мъжки спортове. Възстановени са фигури като Пиер дьо Кубертен и „Дискохвъргачът“ с нови женствени интерпретации, за да се подчертае значението на жените в спорта.
Сред културните проекти, които привлякоха внимание, беше и изложбата на Бистра Льошевалие „Ретроспектива“, изследваща свободата чрез скулптури и инсталации, и проектът на Недко Солаков „Завряна в ъгъла (бъдеща) изложба #4“, който разглежда различни лични и социални теми. Във „Фрагментация“ на Драгомир Костадинов в Квадрат 500 се представи инсталация, изследваща разпада на обществото и фрагментацията на Аз-а. Проектът разглежда теми като човешките страхове, ограничения и взаимодействието с обществото и технологиите.
Изложбата „Съдба, Контекст, Позиция“ в Квадрат 500, посветена на немското социално изкуство с творби на Кете Колвиц, Макс Либерман и Ото Дикс, разкрива важността на изкуството като средство за социална рефлексия. В същото пространство бе показана и изложбата „Изток / Запад“, която разглежда политическото изкуство чрез творбите на Андрей Молодкин и Сантяго Сиера. Молодкин създава скици на политически затворници като Джулиан Асанж и Алексей Навални, за да критикува нарушаването на свободата на изразяване. Сиера се занимава с теми като граждански свободи, колониализъм и расизъм, използвайки провокативни образи.
Програмата на Националната галерия за 2024 година подчертава ключови аспекти от съвременното изкуство – от социалната ангажираност и личното преживяване до концептуалния експеримент и визуалната иновация. Всеки проект добавя специфична перспектива, разширявайки диалога за ролята на изкуството в обществените трансформации.
