Съвременно изкуство 2026 – NOISE
Куратор: Иван Стефанов
Откриване: 2 октомври – 18:30 часа
02.10 – 30.10. 2026
Съвременно изкуство/Noise
Макбет казва, че животът е „История, разказана от луд, с много шум и бяс, в която няма ни капка смисъл…“ и търсейки ориентир в деконструирания свят на изкуството не само зрителят, но и участниците в него често формираме подобна перспектива към собствената си епоха и нейния, поетично казано, „художествен живот“. От своя страна кураторските проекти имат привилегията да използват фините сходства между чувствителността на авторите и търсенията им, за да окрупняват този иначе разпокъсан разказ през призмата на устойчиви формулировки, като винаги актуалната „млади автори“, която с лекота би насочила зрителя и към настоящия проект, но този аспект само по себе си не изчерпва проблематиката на селекцията и на показаното изкуство.
Идейната сложност на общите изложби ме провокира да използвам типичната за нашето време нехомогенност и през асоциацията за шума да представя произведения, съдържащи в различна степен усещането за фрагментарност на образа и на наратива. Изложбата репрезентира различни подходи в сферите на живописта, фотографията и инсталацията, които не следват обща тема и не илюстрират предварително формулирана задача, а показаните художници не са нито непременно млади, експресивни или радикални, нито единно опозиционни към институционални субекти, практики и т.н. Предпочетеният механизъм за подбор е неизбежно личен и епистемологично погледнато отразява едно сигурно основание: индивидуалното ми усещане за категоричност, присъствие на интелект и енергия в изкуството. Предвид интуитивния характер на този метод, считам, че при наличие на споделена културна компетентност, тези субективни критерии са легитимна предпоставка за пълноценно общуване между зрителя, куратора и художника. Ето защо, обърнат безрезервно към удоволствието от визуалната форма, абсурда и емоционално зареденото изкуство, форма̀та на изложбата допуска всички подходи, дори да не изпълняват условията на механизмите за видимост, утвърдени в пространството ни. Допускат се шумът, прекъсването, емоционалното претрупване, неясният жест, както и странността, степента на която остава в ръцете на самите автори. През тази свободна линия на смущения общата задача е деконструирана на много отделни такива, което може да изглежда нелогично, но според указанията на куратора е изцяло в реда на нещата.
Иван Стефанов
Изложбата представя авторите:
Александър Тошев
Дина Стоев
Драгана Павловска
Здравко Сираков
Иван Стефанов
Йордан Велков
Марин Маринов
Мила Вацова
Ния Петрова
Юлия Лилова
Macbeth says that life is “…a tale. Told by an idiot, full of sound and fury. Signifying nothing.” and, in searching for a point of orientation within the deconstructed world of art, not only the viewer, but other participants as well often form a similar perspective on our own age and, sociologically speaking, its artistic life. Curatorial projects, for their part, have the privilege of drawing on subtle connections between artists’ sensibilities and their respective pursuits in order to consolidate this otherwise fragmented narrative through the prism of enduring formulations, such as the ever-relevant category of “young artists” – one that could easily frame the present project for the viewer as well. Yet this aspect alone does not fully encompass the issues raised by the selection and the art on display.
The conceptual complexity of group exhibitions prompted me to make use of the heterogeneity that defines our time and, through the association with noise, to present works that contain, to varying degrees, a sense of fragmentation in both image and narrative. The exhibition represents different approaches within painting, photography, and installation that neither follow a common theme nor illustrate a predetermined task; nor are the artists presented necessarily young, expressive, or radical, or uniformly opposed to institutional entities, practices, and so forth. The preferred mechanism of selection is inevitably personal and, epistemologically speaking, reflects one certain foundation: my individual sense of decisiveness, and of the presence of intellect and energy in art. Given the intuitive nature of this method, I believe that, where a shared cultural competence exists, these subjective criteria provide a legitimate basis for meaningful communication between viewer, curator, and artist. For this reason, fully embracing the pleasure of visual form, absurdity, and emotionally charged art, the format of the exhibition accommodates all approaches, even when they do not meet the conditions imposed by the mechanisms of visibility established within our realm. Noise, interruption, emotional excess, ambiguous gestures, and a sense of strangeness are all admitted, with the degree of the latter left entirely in the hands of the artists themselves. Along this free line of interference, the common task is deconstructed into numerous separate ones – something that may appear illogical, but according to the curator’s instructions, is entirely in the proper order of things.
Ivan Stefanov
