СВИЛЕН СТЕФАНОВ – живопис

В тази изложба Свилен Стефанов представя няколко съвсем нови произведения, но не върху тях пада основния акцент на експозицията. Защото неговата идея е да подреди на етажите на Арт центъра в Банкя живописни платна, повечето от които са непоказвани в България (тъй като са правени за изложби в чужбина) или пък са толкова отдавна показвани, че са много добре забравени дори от хората, които следят неговата работа или го колекционират. Така пред нас е една наистина специална селекция, в която умишлено не са включени познати творби от изложбите, които е правил в София и страната през последните няколко години.

След период на занимания в сферата на неконцептуалистските форми, Свилен Стефанов се обръща към живописта в средата на 90-те години. Той започва умишлено да създава своя форма на концептуална живопис, в която използва по вторичен начин експресионистични средства. Подходът му е концептуален, но и същевременно класически живописен, и това не е странно, доколкото концептуализмът е преди всичко начин на мислене, което може да се прояви чрез всякакви изразни средства.

Стефанов е известен с това, че използва концептуални стратегии в живописта като вкарването на текст в изображението, което не е поставяне на литературна основа, а е по-скоро идея. Едрите, цветни надписи, които възприемаме с чувство за хумор, всъщност за свързани с киното, историята на изкуството, музиката. Изображенията не са илюстрация към текста, а по-скоро съществува синтез между тях с редуваща се доминанта. Всичко е препрелетено с ирония и трудно може да се открие пряк, конкретен, еднозначен смисъл.

В платната на Свилен Стефанов обратната переспектива е правилният поглед към нещата Обръщането на фокуса придава сюрреалистичен психологизъм на неодушевените предмети. Дините или ябълките стават централни обекти, натоварени с емоция и психология. Напрежението в статичността на предметите идва от силните стойности на цвета в платната. Той изгражда картината чрез слоеве от тънки имприматури и велатури. Характерните за него издължени формати предполагат развитие по хоризонтала, а композицията от два или три обекта предполага симетрия. Авторът излиза извън стандартния рефлекс на академично школувания художник да търси златно сечение, централна ос или композиция. Той не се бои от огледалната симетрия и влиза между тактовете.

Свилен Стефанов създава наративна живопис с класически средства, добре знаейки, че концептуализмът е рационална и философична форма на изкуство, но и че чувствеността на живописната повърхност крещи за своята трайна материална природа. И тъкмо тя е в центъра на неговия интерес.

Сузана Николова

Живописта ми е резултат на достатъчно продължителен опит в полето на самата материалност на това изкуство, но несравнимо повече, тя е следствие от заниманията ми с теория и история на изкуството, както и с практиката ми като художник пред 90-те, когато предпочитаните от мен изразни средства бяха фотографията, текста и пърформанса. Още през последното десетилетие на миналия век, бях сред създателите на идеологията на група XXL, чрез която съвременното ни изкуство получи ново звучене, различно от заварените „социалистически“  парадигми, или от налагания (от определени среди) като задължитилен за „съвременния художник“ неоконцептуализъм. И днес, съвсем умишлено, работя в изобразителено поле, което е свързано с традицията, но това отново е част от разбиранията ми за независимост.

Живописта ми е наративна и на пръв поглед разказва различни „истории“, но логическите нишки на тази тематичност са умишлено прекъснати. В тях няма нещо, което по някакъв начин би могло да бъде обвързано с житейска конкретика. Същността на моята работа е дълбоко вкоренена в едновременното усещане за божественост на битието и дълбокото съмнение във всички идеологии, характеризиращи социалната страна на съвременния живот.

Свилен Стефанов