ЕЛИЗАБЕТА МАТОРКИЧ БИСЕНИЧ И ДОБРИЦА БИСЕНИЧ

В АРТ ЦЕНТЪР БАНКЯ

След изложбата на съвременните нишки графици, Арт центъра в Банкя очевидно продължава линията на сближаване с изкуството на западните ни съседи. Този път изложбата е на белградските художници Елизабета Маторкич Бисенич и Добрица Бисенич. Разбира се, тук отново може да се проследи връзката с Ниш, тъй като Елизабета Маторкич Бисенич е преподавател в тамошния факултет за изобразително изкуство.

И двамата художници са от поколението, родено през 60-те години на миналия век, което в повечето случаи означава свързаност и отдаденост на каузата на едно алтернативно звучащо съвременно изкуство. Очевидно те са свързани с развитието на постконцептуалната сцена в тяхната страна, доколкото категорично поставят въпроса за визуалната лаконичност в епоха на тотална претовареност с образи.

Тяхното изкуство е сдържано. То е изпълнено не просто с изобразителна култура, но с много историческо познание и ясна мисъл. При Елизабета Маторич Бисенич препратките са към постулатите и характерната визия на концептуалното изкуство. Това са инсталации от редици отделни обекти, които сами по себе си крият различни послания. Дунапренените възглавнички са „гравирани“ с думи, изречения, послания. Те са обекти „за четене“ и всяка творба има своя тема: „Стихотворение за порастването“,  „Розова водица“, „Аз съм по-главния“, „Заклех се“, „Заповеди“ и др. Понякога това са едва ли не научни текстове, свързани с биологическите промени в тялото в периода на пубертета, а друг път контекстуализират Десетте Божи заповеди тъкмо чрез интимизиращата символика на обектния носител (възглавницата).

Добрица Бисенич работи в областта на рисунката. Но не бива да си представяме онази рисунка, която е подготовка за нещо друго. Неговите серии, изпълнени с молив и въглен върху хартия са напълно самостоятелни, концептуално изведени, завършени произведения. Правени в периода между средата на 90-те години до към 2010 г. те са особена смесица от минимализъм и експресия. Това може да изглежда като оксиморон, но, не и когато в полагането на линиите личи преднамереност, която отново безспорно е от концептуален порядък. Те са чисти в своята лаконичност, силни в експресивната свобода на полагане на линията, дълбоки в илюзорното си пространство. Добрица Бисенич е със сигурност печели с избора си да бъде толкова редуктивно автентичен.

Творчеството на Елизабета Маторкич Бисенич и Добрица Бисенич без всяко съмнение е част от най-доброто, което се случва в изкуството на съвременен Белград. Срещата на нашата публика с тези съвременни сръбски автори е част от развиващ се положителен процес на взаимно запознаване с художествените сцени на нашите съседски народи.

Проф. д.изк. Свилен Стефанов