Прозрения
Непознатото отвътре и видимото отвън, неизмеримо от една страна и онова, което подлежи на договорените системи на умерена точност от другата, се сблъскват на повърхността – тънката мембрана на изкуственото произведение, продукта на търсенето на начини, постъпления, процедури, персонажи, които биха преодолели тази точка на прекъсване. Активирани са ментални и емоционални процеси за откриване на истинското естество на вътрешните двигатели, които стоят зад всяка мисъл. В себеразпознаването и разкриването на вътрешната истина се отразяват психологическите детерминанти на прозрението. От този главен източник на всяко реално множество възможности, пластовете на илюзиите стоят на границата и всяко движение на ръката изтрива, сгъва и превключва метаморфните образи на несъзнателното и външно изобилие от погрешни схващания. Ръцете са нашият извор на истината, те са кожа и дъх, източник на енергия за задвижването на инструментите и оръдията, които разпитват състоянието на тялото и съзнанието, душата и светлината.
Тактилно, страстно и провокативно изместване на сцената на личното пространство с наличието на следи от миналото, индивидуални митологии, спомени, предпазливост, предупреждение, пускане и невъзможен край на изследването на форми и размери, следи на повръхността на материала и материята в отношение към всичко, което може да се докосне: лицето, водата, светлината, перлата, пясъкът. Постоянно се преразглеждат отношенията помежду индивида и околната среда, извън тялото, тази неорганична част на света, и социалните идеологически координатни мрежи. Изкуствеността тук се изгражда върху силното изживяване на живите елементи, с експресивните мигове със силен, чист тон, с бързите движения, жеста на проливане на силни емоции, отражението в огледалото на историята или на равния екран на съвременната комуникация и цифрова мемория, с изправянето срещу собствения характер, на който се смеем понякога, или чрез друго тяло, одежда, която носи записките на интимната кореспонденция. Формите се строят в тъмната сепия от концепции, като документи на меланхолията в синьо, или снимки на обещанията и надеждите, вълшебни места с безкрайна красота.
На кой предадохте мислите си? Кого повикахте да отвори вратата и да влезе? Членовете на Нова Арт Сцена представят своите прозрения за ваши прозрения, размяна, обсъждане на страховете и желанията. Произходът е същият.
Драгана Драгутиновић
(превод Андријана Спасов)